Abstract

Монографията е завършек на трилогично изследване на автора, обобщаващо основните проблеми на философията на религията. Монографията продължава разсъжденията на автора за Бога. От отношенията между Бога и човека вниманието се насочва към отношението между Бога и света. Те се осмислят от аспекта на понятията трансцендентно и иманентно. Съпоставят се актуалистичната и фабулизиращата парадигма. Използва се алегорията "хармоника", за да се онагледи отношението между "сгънатото" и "разгънатото" състояние на света. Трансцендентното се разглежда като холистичен, "сгънат" аспект на битието, а емпиричноимагинентното - като негов динамично "разгънат" аспект.